Падението на Нуменор

Падението на Нуменор

Дж. Р. Р. Толкин описва Втората епоха на Средната земя като „мрачни времена, за които малко е (или е нужно да бъде) разказано“. Дълги години читателите можеха само да се наслаждават на мимолетните проблясъци, разпръснати из страниците на „Властелинът на пръстените“ и неговите приложения. Там се разказва за изковаването на Всевластните Пръстени, строежа на Барад-дур, възхода на Саурон и Последния съюз на елфи и хора.

Историята започна да се разкрива по-пълно едва когато Кристофър Толкин публикува „Силмарилион“ след смъртта на баща си. Въпреки че по-голямата част от книгата е посветена на Първата епоха на Средната земя, в края ѝ можем да намерим два текста, които разказват за възхода и падението на остров Нуменор. Издигнат от вълните на Великото море и дарен на хората от Средната земя като награда за помощта им на Валарите и елфите в борбата срещу Моргот, този остров става символ на богатство и влияние. Но с нарастващата сила на Нуменорците, семето на тяхната гибел е посято, достигайки кулминация с Последния съюз на елфи и хора.

Допълнителни сведения за Втората епоха са публикувани по-късно в „Недовършени предания“ и в дванайсеттомната поредица на Кристофър Толкин „История на Средната земя“. Там можете да намерите и обсъждане на множество текстове на Толкин, включително чернови.

Следвайки хронологията на „Сказание за годините“ от приложенията към „Властелинът на Пръстените“, редакторът Брайън Сибли е събрал в един том нова хроника на Втората епоха. Тя е разказана основно с думите на Толкин и е придружена от нови акварели и рисунки с молив от Алън Лий.