Димов гроб

Димов гроб

“Не може да е лесно да си българин. Това е титла, гордост, светиня и вяра в нашия непоклатим и безсмъртен народ. Трябва да ги пазиш, да си на пост, на оръжие. В бой или миром. Защото ние сме прочути не със сила, не със злато или диаманти, а със своята справедливост. Българите са най-справедливите хора на света…”

Годината е 1576-а. Младият писар Методий пристига в Радомир заедно с турския кадия, за да съставят списъци на джелепкешаните. Когато поробителите го принуждават да записва и момчетата, взети за кръвен данък, той среща Димо – свой връстник с буен нрав и смело сърце, и Шуна – егълнишката вещица, която почита старите богове. Тримата трябва да открият наследника на последния български цар, призван да вдигне България на оръжие след двеста години иго и да възвърне предишната ѝ слава.

Но е казано, че цар без корона не бива, а най-подходящата за възкресението на Отечеството е изгубената първа корона на рода Дуло. Легендата разказва, че този мистичен венец е изкован от паднал небесен камък. Не блести с красота и скъпоценности, но сияе и дарява на притежателя си неземна сила, разум и власт над хората, в замяна на което бавно го убива…