Вечерни слънчогледи От: Георги Константинов

„Вечерни слънчогледи“

Георги Константинов е роден в Плевен (1943). Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски“. Бил е главен редактор на списание „Родна реч“, на литературно списание „Пламък“. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013).
Той е автор на повече от 35 стихосбирки: „Една усмивка ми е столица“, „Неграмотно сърце“, „Общителен самотник“, „Обичам те дотук“, „Дърво и птица“, „Вечерна дъга“, „Врана в снега“, „Вълнение в Константинопол“, „Миг като вечност“, „Роднина на дъжда“ и др.
Стиховете на Георги Константинов са превеждани на английски, френски, руски, японски, португалски, немски, сръбски, турски, гръцки, хинди, арабски, фарси и др.
Авторът е носител на много национални и международни награди за поезия и книги за деца.

ВЕЧЕРНИ СЛЪНЧОГЛЕДИ

Вечерни слънчогледи…
Не искат те луна –
главите са навели
към тъмната земя.

Не се интересуват
от бледите звезди.
Небето им е чуждо,
различно отпреди.

Изчезнал е там Богът
на общия им ден…
Отдъхват си, свободни
от златния му плен.

Не гледат и съседа си.
А в здрачна тишина,
загледани във себе си,
те виждат светлина.